„Видения“

Добромир Манев – Ману – „Видения“

„Видения“ разгръща пространство, в което образът не е даден, а възниква – като проблясък, като вътрешна картина, която се оформя и разпада едновременно. Творбата не се стреми към яснота, а към основа на виждане, в което границите между реално и въобразено се размиват.

Живописната повърхност носи следите на процеса – наслагвания, жестове, моменти на заличаване и повторно изграждане. Всяка линия и всяко петно изглеждат като част от търсене, а не от окончателен отговор. Това създава усещане за дълбочина, която не е пространствена, а вътрешна – като движение през различни състояния на възприятие.

Картината не налага гледна точка, а оставя погледа да се движи свободно, да се губи и да се открива отново. Тя съществува не като завършен образ, а като процес на виждане – тих, наситен и продължаващ отвъд самото платно.